ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ПАРАЗИТИ

Имунни нарушения

Паразитите отслабват имунната система като намаляват отделянето на имуноглобулин в организма, а присъствието им постоянно стимулира реакцията на имунната система. След време отслабването на защитните сили на организма може да доведе до проникване на бактериални и вирусни инфекции в човешкото тяло.

Рак и СПИН
През 1990-1995 година в Русия са били проведени научни експерименти на клетъчно, молекулярно и генетично ниво за откриване същността на раковите клетки в човешкия организъм. Тези изследвания са били извършени в Ленинградския научноизследователски институт по акушерство и гинекология "Д. От", Научноизследователския онкологичен институт "Н. Петров", Научноизследователския институт по епидемиология и микробиология "Пастер", Централния научноизследователски рентгенорадиологичен институт и в Московския научноизследователски институт по вирусология "Д. Иваневски".

Резултатите от експериментите показали, че раковата клетка представлява трихомонада, която се намира в онзи етап от съществуването си, в който е вече изгубила камшичето си (флагелум). Ракът представлява трихомоноза или по-точно, крайната му фаза, при която човек буквално се оказва между живота и смъртта.

Американските учени са открили, че при развитието си в човешкия организъм трематодите от вида Fascio-lopsis busri отделят естествени отпадъци от своята дейност. Един от тези отпадъци предизвиква стремително делене на раковите клетки. Изследванията на учените са показали, че в организма на повечето болни от рак има тези трематоди. След унищожаването на паразита и отстраняването на токсините от организма на болните "неизлечимите" болести също изчезнали.

С разпространението на промишлената обработка на продуктите, напитките, козметиката и лекарствата хората са нанесли значителна вреда на имунната си система, което, от своя страна, улеснява проникването на паразити.

Когато в тялото на човека се появят много паразити, те започват борба за оцеляване, агресивността им се повишава. В клетките на трематодите се произвежда вещество, което стимулира тяхната шизогония, ортофосфотирозин, и по този начин червеите започват бързо да растат. Ортофосфотирозинът, отделян от паразита, предизвиква безконтролен ръст и на клетките на организма, в които са се заселили паразитите. Точно това представлява ракът.

Трихомонадите играят главна роля и в развитието на СПИНа, като именно те, а не лимфоидните клетки на човека, както твърди официалната медицина, представляват основна причина за появата на вируса на имунодефицита при човека (ВИЧ).

Ракът е паразитно заболяване, а СПИНът е свръхпаразитна болест, тъй като той се причинява от два паразита: трихомонада - човешкия паразит и ВИЧ - паразита на трихомонадата.

Съществена роля за повишаването на злокачествеността на рака и СПИНа играе и многобройната и разнообразна съпътстваща микрофлора. Съществена, но нe първична роля, играят такива фактори като лошата екология, вредните навици, повишената радиация, злоупотребата с антибиотици, хормоналните препарати, безразборният секс.

Като цяло важно е да се разбере следното: ако сте се разболели, търсете паразитите и ги отстранете. За тази цел има резонансна диагностика с помощта на апарата "Оберон", която определя наличието на паразити във вашия организъм.

Множествена склероза
Множествената склероза е заболяване на гръбначния и главния мозък. Американските учени са установили, че тази болест се причинява от трематоди, които попадат в организма от млечните продукти.

Шигелата предизвиква раздразнителност и депресия, които са чести симптоми при множествената склероза. Шигелите отделят вещества, които са токсични за главния и гръбначния мозък. Отстраняването на шигелите води до бързо подобряване на здравословното състояние.

Защо паразитите проникват в гръбначния и главния мозък? Причината се крие в това, че такива разтворители като ксилен и толуол се натрупват в главния мозък и привличат към себе си паразитите. Ксиленът и толуолът са промишлени разтворители, токсини, които се добавят в газираните напитки, кока-колата, битата сметана и други хранителни продукти.

Токсоплазмоза
Токсоплазмозата представлява болест, които се предизвиква от прости едноклетъчни организми, които живеят и се размножават на най-различни места на човешкия организъм.

Причинителят на токсоплазмозата, токсоплазмата, се отнася към едноклетъчните камшични паразити. Когато инфекцията стане хронична, токсоплазмите продължават да живеят в организма във вид на цисти (покриват се със специална обвивка). Такива цисти могат дълго време да се съхраняват в организма на животните и хората (до 5 години). Цистите се срещат в тъканите на очите, сърцето, белите дробове и други органи.

Броят на токсоплазмите в една циста варира от няколко екземпляра до няколко хиляди. В този вид токсоплазмите съществуват в организма като "спяща инфекция". В зависимост от начина на заразяване, токсоплазмозата се разделя на две категории: вродена и придобита.

Ламблиоза
Ламблиозата е болест, която възниква тогава, когато ламблиите увреждат тънките черва и черния дроб. Заразяването на човека с ламблии невинаги се съпровожда с клинично изразено заболяване. В повечето случаи тези хора са носители на заразата. При човека паразитира един вид ламблии, наречен Lamblia intestinalis.

При ламблиозата източникът на инфекцията е човекът. Цистите на ламблиите се изхвърлят от човешкия организъм заедно с изпражненията. Заразяването може да стане чрез мръсни ръце, различни хранителни продукти, особенно онези, които не се подлагат на термична обработка (зеленчуци, плодове и др.), вода и предмети от домашния бит.

Токсичните продукти на разпада на ламблиите могат да станат причина за влошаване на общото здравословно състояние, анемия, нервни, психични и други нарушения, разстройства на стомашната секреция.

Ламблиите предизвикват повишение чувствителността на организма към различни алергени. Тази чувствителност се изразява в копривна треска, сърбеж, болки в ставите, а понякога и треска.

В черния дроб ламблиите предизвикват възпалителен процес, хепатит и дори цироза. В жлъчния мехур те причиняват холецистит. Под мускулния слой на жлъчния мехур се появява разширяване на съдовете, разрастване на съединителната тъкан, оток на лигавицата. Ламблиозният холецистит без вторична инфекция, който имитира симптомите на камъни в жлъчката, често води до оперативна намеса.

Под въздействие на ламблиозата в червата могат да се появят огнища на хеморагично възпаление, както и язви в долните части на дебелите черва. Ламблиозата често се проявява чрез поражение на червата, черния дроб, панкреаса или на всички тези органи едновременно. Поражението на червата протича във вид на дуоденит или хроничен ентероколит. Особенно при децата периодично се наблюдава краткотрайно повишаване на температурата. Също са характерни къркорене и болки в стомаха.

Аскаридоза
Основното място на обитаване на аскаридите са тънките черва. Продължителността на живота им е около година.

Болестта, която се предизвиква от аскаридите, се нарича аскаридоза. Тя се проявява най-често чрез редица стомашно-чревни разстройства (липса на апетит, прилошаване, повръщане, болки в стомаха, повишено слюнкоотделяне), множество болести на дихателните органи (от обикновена настинка до бронхопневмония), психични нарушения (от "безпричинна" раздразнителност, световъртеж и главоболие до нервни тикове и дори епилептични припадъци).

Заразяването с яйцата на аскаридите става през устата. В стомашно-чревния тракт на човека от яйцето се образува ларва. Ларвата пробива лигавицата на червата и прониква в кръвта. По този начин тя преминава през сърцето и попада в белите дробове, където пробива кръвоносните съдове, излиза на повърхността на белодробната тъкан и започва да се развива.

Когато ларвите на аскаридите "пътуват" от белите дробове към носоглътката, те увреждат белодробната тъкан, като по този начин стават причина за продължителните хронични заболявания на белите дробове, остри респираторни заболявания и бронхити. Аскаридите проникват в жлъчния мехур и черния дроб, където предизвикват тежки усложнения. Ако са проникнали в жлъчния мехур или жлъчните пътища, те могат да предизвикат гноен холецистит, увеличение на черния дроб, перитонит и сепсис, а ако са проникнали в панкреасните пътища, те могат да предизвикат остър панкреатит.

Ентеробиоза
Ентеробиозата е хелминтоза, която се предизвиква от острици. Остриците представляват тънки сиво-бели червеи.

Остриците паразитират в долните части на тънките черва, сляпото черво и предната част на възходящия колон. Женските хелминти, в матката на които се натрупва голямо количество (около 12 000) яйца, слизат в правото черво, активно излизат през задния проход, снасят в яйцата си в ануса и умират. Общата продължителност на живота на остриците е 3-4 седмици.

Отравянето на организма на болния с отделяните от остриците вещества води до алергия и дерматоза. Паразитирането на хелминтите понякога може да създава благоприятни условия за вторична бактериална инфекция; женските острици проникват в женските полови органи и ги инфектират с чревни бактерии.

При лека форма на ентеробиоза през нощта, когато болните заспиват, те усещат лек сърбеж в областта на ануса. Сърбежът продължава 1-3 дни и след това изчезва. След 2-3 седмици обаче той се появява отново. Тази периодичност в появата на сърбежа се обуславя от смяната на поколенията на остриците.

При наличие в червата на болния на голямо количество острици сърбежът става постоянен и много мъчителен. Чесането на задния проход често води до ожулвания, вторична бактериална инфекция на кожата, дерматит и пиодермия, което още повече влошава здравословното състояние на болния.

При някои болни се появяват чревни разстройства, диария, като в изпражненията често има слуз. Описани са ентеробиозни апендицити, обусловени от заразяване с острици и вторична бактериална инфекция.

При жените се забелязват симптоми на тазов перитонит, предизвикан от хелминти, проникнали в тазовата област.

При тежка ентеробиоза често се появява главоболие, световъртеж, безсъние, повишена умствена и физическа умора, симптоми на психастения и неврастения.

При жените проникването на остриците в половите органи често води до тежки вулвовагинити (заболявания на влагалището), които симулират симптоми на гонорея. В същото време, при наличието на ентеробиоза гонорейната инфекция преминава в по-тежка фаза. Описани са ентеробиозни ендометрити. Най-характерният симптом на ентеробиозата е аналният сърбеж.

Фасциолоза
Фасциолозата е хелминтоза на черния дроб и жлъчния мехур, предизвиквана от фасциолите. Това са трематоди от класа на паразитите-смукалници и от семейството на чернодробния метил. Заразяването на човека става при пиене на вода. Тези паразити не умират при преваряване на водата.

Когато ларвите на фасциолата попаднат в стомашно-чревния тракт, те се излюпват от капсулите си и проникват в жлъчните пътища и жлъчния мехур, а понякога и в други органи и тъкани, където след 3-4 месеца достигат полова зрелост и започват да снасят яйца.

По време на миграцията си младите фасциоли увреждат тъканите на човека. Възрастните паразити също увреждат жлъчните пътища и жлъчния мехур. Понякога хелминтите напълно или частично запушват тези пътища и спират или забавят потока на жлъчката, като по този начин се създават условия за развитието на вторична инфекция.

Отпадъците от обмяната на веществата на фасциолите предизвикват повишена чувствителност на човешкия организъм с последващо развитие на алергии. При биопсия на черния дроб в ранна фаза на фасциолозата могат да се открият микронекрози и микроабсцеси. В по-късна фаза на болестта настъпва разширение на жлъчните пътища, удебеляване на стените им, както и аденоматозни разраствания на епителия на жлъчните пътища. Понякога възниква гноен ангиохолит и холецистит.

След инкубационния период на болестта, който продължава от 1 до 8 седмици, се появява отпадналост, слабост, главоболие, липса на апетит, понякога и копривна треска и промяна в цвета на очните склери. Често температурата на тялото се повишава и може да достигне 39-40 градуса. Появяват се болки в епигастриума и десния хипохондриум. Черният дроб се увеличава, става твърд, болезнен. Понякога увеличението на черния дроб става бързо и се съпровожда със силни болки. След края на пристъпа органът бързо се смалява. Възможно е и увеличение на далака.

За ранната фаза на болестта най-характерни са алергични явления, а за късната фаза - ангиохолит, дискинезия на жлъчните пътища, хроничен хепатит. Разпознаването на болестта в ранна фаза е много трудно, тъй като паразитите започват да снасят яйца само след 3-4 месеца след нахлуването си в организма. 

Фасциолопсидоза
Фасциолопсидозата е хелминтоза, при която се поразява най-вече стомашно-чревният тракт. Причинител е трематода от вида Fascio-lopsis busri. Паразитите проникват в тънките черва, стомаха, черния дроб и панкреаса.

Източникът на инфекция е заразен човек, свиня или куче. При тежки случаи на тази болест се наблюдават болки в стомаха, диария, която от време на време се сменя с нормални изпражнения или запек. След това се появява слабост, световъртеж, сънливост, отоци на краката, при мъжете се появяват отоци на скротума, дефицит на белтъчини. Болните могат да умрат от изтощение и прогресираща сърдечно-съдова недостатъчност. При лекото протичане на болестта се наблюдават само болки в стомаха, а понякога и диария.

Болести, предизвиквани от хламидиите
В последно време трихомонадите (едноклетъчни паразити на храносмилателния тракт и пикочно-половите пътища от класа на камшичните с размери 5-40 мкм) и хламидиите (бактерии - паразити) привличат все повече внимание към себе си от страна на лекарите по целия свят, тъй като тези инфекции са широко разпространени.

Повечето болести при възрастните започват още на детска възраст. За да се определи дали новородено дете е заразено с хламидии, трябва да се следят следните фактори в анамнезата:

- хронична урогенетална патология при родителите;

- патология на бременността;

- помятане, риск от прекъсване на бременността, гестоза, многоводие, преждевременно отделяне на плацентата, преждевременно раждане, плацентарна недостатъчност, закъснение на развитието и хипотрофия на плода;

 - развитие на остър вулвит и колпит по време на бременността. Възбудител на хламидиозата (опасна венерична болест) е Chlamidia trahomatis.

Хламидиите предизвикват:

• възпаление на половите органи (гнойни отделяния, разрушение структурата на тъканите, загуба на функциите на органите),

• безплодие, нарушение на зрението (гуреливите очи сутрин също са симптом от заразяване с хламидии),

• нарушения на храносмилателната система (възпаление на панкреаса, диабет, чернодробни разстройства).

Безплодието, обусловено както от запушването на маточнте тръби при жените, така и от нарушения на спермато- и овогенезата, е най-страшното усложнение на урогениталната хламидиоза.

Последствията от хламидиозата са извънматочна бременност, спонтанен аборт, преждевременно раждане, недоносване, риск от прекъсване на бременността. 

Хламидийната инфекция е опасна с това, че тя невинаги води до ясно изразено възпаление. Дори ако човек няма тази венерическа болест, той все пак може да има много хламидии в кръвта си. Често хламидиозата протича почти без симптоми. За разлика от сифилиса или гонореята, тя може да не предизвиква болка, гнойно възпаление или видима ерозия на органите. А според изследването на учените от Йоханесбург, на 40-50-годишна възраст, тя може да доведе до инфаркт. За да се получи инфаркт, освен заразяване с хламидии, в човешкия организъм трябва да има и други неблагоприятни условия, като например: отслабване на защитните сили на организма, приемане на излишно количество храна, вредни хранителни и жизнени навици - мазна, сладка храна, алкохол, никотин и т. н.; емоционален стрес; влошено състояние на сърдечно-съдовата система.

Обикновено тези неблагоприятни условия се създават в организма на всеки човек към 40-50-годишна възраст, ако той не води здравословен начин на живот. С други думи, през това време в организма се създава благоприятна среда хламидиите и други инфекции. В днешно време към хламидиозите отнасят много различни заболявания и клинични синдроми. Chlamydia trachomatis предизвиква заболявания на очите (конюнктивит), ушите, носа и гърлото, дихателната система (фарингит, отит, бронхит, пневмония), урогениталния тракт (уретрит, цервицит, бартолинит, вулвит, вулвовагинит, цистит, салпингит и др.), перихепатит (синдромът на Фитц, Хю и Къртис), ендокардит, болестта на Райтер, еритема, реактивен артрит. Към заболяванията, предизвиквани от Chlamydia psittaci, се отнасят орнитозата (поражението на белите дробове), доброкачествената лимфоретикулоза, генерализираната хламидиоза, лимфогрануломата на половите органи.

В изследванията от последните години (1997-1998) се появиха данни за взаимовръзката на атеросклерозата и инфекцията Chlamydia pneumoniae.

Хламидиите могат "да се крият" в белите кръвни телца и именно затова имунната система почти не се бори с хламидиите, тя просто не ги забелязва.

Продукти на ЗЕПИР, които убиват паразитите в тялото:

NEORife, NEOClark, Екстракт от Орех

>>към трета част

източник: zdraveto.eu